Роден: 14 май 1970 г.
Място на раждане: гр. Ботевград
Роден съм не просто в семейство, а в крепост от принципи, в дом, изграден върху чест, достойнство и любов към знанието. От най-ранна възраст ме възпитаваха не в приказки, а в действия. Думите „не мога“ и „трудно е“ не съществуваха у дома. Заменени бяха с „опитай отново“, „прочети повече“, „мисли дълбоко“.
Още преди училище можех да чета и смятам. Баба Яна ме учеше на шах, дядо ме учеше на почтеност, а баща ми – на желязна дисциплина. Докато другите деца си играеха, аз преписвах вестници и разсъждавах над стихотворения. Това не беше наказание – това беше моето лично посвещение към знанието.
Аз съм човек с много лица – но всички те са водени от една мисия: да създавам стойност и да пазя свободата на знанието.
Не вярвам в фалша. Не търся слава. Аз търся истина. Създадох проектите си не за пари, а за памет. За следа. За да остане нещо, което децата и внуците ми да могат да намерят и да кажат: „Това беше създадено с душа.“
Обичам природата, мъдростта, тихите утрини в планината и простите неща – които носят голяма стойност. Създавам системи, но пазя човешкото. Вярвам в силата на думите, когато са изречени от сърце. И знам, че мъжът се познава не по думите, а по това, което оставя след себе си.
„Ако системата те отхвърля – създай своя собствена. И я направи дом за всички, които вярват в свободата.“
Родена: 4 декември 1971 г.
Място на раждане: гр. Ботевград
Петя не е просто моя съпруга. Тя е моят въздух, моето равновесие, моят поглед в трудните моменти, който казва: „Ще се справим.“ Над 35 години сме заедно. И ако някой ден времето поиска да изтрие част от живота ми, аз бих го помолил: „Остави ми само миговете с нея.“
Тя е жената, която винаги поставя всички пред себе си. Без показност. Без претенции. Без оплаквания. Отгледа децата ни с нежна строгост и желязна отдаденост. Събуди в тях не само разума, но и душата. И го направи както само истинските майки могат – тихо, смирено, но категорично.
Петя е жена, която не говори много за себе си, но мисли за всички. Тя няма нужда да бъде чувана, за да бъде разбрана. Нейният глас е в топлата храна, в сгънатите дрехи, в това, че всички вкъщи се чувстват обичани, дори когато са слаби.
Нашият брак не е приказка – той е битка. Но една от онези битки, които си струва да водиш. Защото когато имаш до себе си същество като нея, осъзнаваш, че любовта не е в думите, а в делата. Не е във влюбените погледи, а в това да вървите заедно – и в добро, и в буря.
Петя е жената, заради която мога да кажа, че имам истински дом. Без нея аз не съм завършен. Тя е не само част от живота ми – тя е неговият център. Стълбът, около който се върти всичко. Сърцето, което тупти в ритъма на нашето семейство.
„Жената до теб е като огъня – ако я пазиш, ще те топли цял живот. Ако я пренебрегнеш – ще изгасне. Аз пазя моя огън. И се гордея с него.“
Роден: 18 февруари 1995 г.
Място на раждане: гр. Ботевград
Митко е от онези редки мъже, които не се нуждаят от много думи, за да бъдат чути. Син, в когото живее доблестта на бащата и мъдростта на предците. От малък личеше, че ще върви по пътя на силните – не онези, които се доказват със сила, а с характер.
В него гори един тих пламък – пламък на самоконтрол, наблюдателност и устойчивост. Той не избухва – той преценява. Не налага – той убеждава. И най-вече – носи отговорност. За думите си. За действията си. За хората, които обича.
Днес Митко е баща – и като го гледам как възпитава сина си, сърцето ми се изпълва. Защото знам, че моите уроци не са останали в миналото – те живеят чрез него. И той ги предава нататък – не със строгост, а с пример. Не с гръмки думи, а с мълчаливо присъствие, което вдъхва доверие.
Митко е опора. Има стойката на мъж, но и очите на човек, който е запазил добротата в сърцето си. В свят, в който повечето търсят признание – той просто прави това, което е правилно. И за мен това е най-висшата форма на мъжество.
„Синът ми не следва моите стъпки. Той върви редом до мен. И носи името ни с гордост.“
Родена: 28 юни 1991 г.
Място на раждане: гр. Ботевград
Руми е от онези души, които не се забелязват веднага – защото не търсят сцена. Но щом се вгледаш, виждаш светлина, каквато рядко се среща. Тя е като тихата река – нежна, но дълбока. И под нейната повърхност се крият вяра, интелигентност и неподозирана сила.
Като дете беше любознателна, будна, чувствителна. Виждаше нюансите там, където другите виждаха черно и бяло. Имаше способност да съчувства, да забелязва малките неща и да помага без да се натрапва. А като порасна – се превърна в учител. Но не просто с професия, а с призвание.
Тя е строга, но справедлива. Изисква дисциплина, но я поднася с доброта. Носи в себе си стари принципи – морал, честност, уважение – и ги предава на децата, които възпитава. А най-вече – на своето дете. Защото Руми вече е майка. И когато я гледам как възпитава дъщеря си, се усмихвам – защото знам, че този род върви напред с жени като нея.
Руми е умна. По-умна, отколкото вярва. Може би ѝ липсва само едно – увереността, че носи дарба. Но тя ще го открие. Защото животът винаги връща на хората, които дават. А тя дава – любов, доброта, знание, присъствие.
„Руми не се стреми да впечатлява. Но всеки, който я срещне… остава впечатлен.“
🧸 Ванеса
Родена: 13 януари 2021 г.
Място на раждане: гр. София
Ванеса е като утринна звезда – мъдра отвъд възрастта си, с очи, които виждат с душа. Тя е дете, което пита дълбоки въпроси и носи усмивка, която озарява деня. Красива като майка си, сияйна като баба си, но със свой уникален пламък – топъл, искрен, сияещ.
Тя обича да пее, да рисува, да танцува… но още повече обича да усеща. Нейното сърце е голямо, широко отворено към света. Вярвам, че тя ще бъде от онези хора, които не просто вървят напред – а осветяват пътя за другите. С нежност, с интуиция, с любов.
🐣 Преслав
Роден: 27 юни 2024 г.
Място на раждане: гр. София
Преслав е още малък, но вече е като огън в шепа – пълен с воля, движение, усмивка. Бутайки проходилката си, той сякаш вече крачи по своята легенда. Той не чака – той търси. Не се страхува – опитва. И в очите му има онзи блясък на човек, който ще върви смело, дори когато няма път пред него.
Силата му е тиха, но ясна. Усещам, че това дете ще носи името ни с гордост. Ще бъде лидер, но и сърце. Ще бъде стена, но и прегръдка. Ще бъде като баща си – и може би дори още повече.
„Децата ни са подарък. А внуците – доказателство, че сме живели с любов.“
👴 Димитър Спасов Ангелчовски
Роден: 4 май 1948 г.
Място на раждане: с. Бреница
Баща ми е скала. Израснал сирак, но никога не позволил на съдбата да го пречупи. Вместо това – я огъна. Постигна всичко с труд, воля и чест. Не се оплаква, не мрънка, не се бои. В очите му няма страх – има история. И сила. И памет.
Бивш военен, полковник, човек на реда и истината. Паметта му е острие – пази стихове, формули, спомени, цели пасажи от живота. За него думите "не знам" и "не мога" не съществуват. Научи ме да мисля, да наблюдавам, да изчаквам. Да не викам – а да действам.
От него получих най-ценните уроци. Не ме удряше – караше ме да мисля. Да преписвам вестници. Да описвам картини. Да решавам задачи. И тогава не го разбирах, но днес му благодаря. Сега знам: той не искаше да бъда просто дете. Искаше да бъда човек. Мъж. Лидер. И не сгреши.
👩 Румяна Илиева Ангелчовска
Родена: 24 ноември 1952 г.
Място на раждане: гр. Ботевград
Ако баща ми е скалата, майка ми е светлината. Тиха, топла, неотстъпна. Тя е като орлица над семейството – вижда всичко, усеща всичко. За себе си не мисли – мисли за нас. В очите ѝ винаги има надежда. В гласа ѝ – сигурност. А в прегръдката ѝ – цял свят.
Тя не просто обичаше – тя жертваше. Последната хапка – за нас. Последната дума – за нашата истина. Последната сълза – скрита, за да не ни натъжи. Тя ни научи да не се предаваме. Да не бъдем подчинени. Да не позволяваме някой да манипулира душите ни.
Майка ми носи в себе си вековна мъдрост, скрита зад усмивка и тишина. Не обича шум. Но когато говори – всеки слуша. И аз още слушам. Защото нейният глас е като древен пламък: слаб на вид, но вечен в сърцето.
„От баща си наследих волята. От майка си – сърцето. А от двамата заедно – силата да обичам, да воювам и да остана човек.“
👴 Спас Ангелчовски
Място на раждане: с. Бреница
Дядо Спас беше човек от онези времена, когато мъжете не се хвалеха – просто можеха. Майстор железар и дърводелец, който не чакаше чертеж – той самият беше чертежът. С ръцете си е създавал калъпи за дувари, мебели, инструменти… и сянка за цялото семейство. Сякаш дарбата да създаваш неща с ръце се предаваше по кръв – и аз днес я нося.
Участвал е във война – с чест, с мълчание и с достойнство. Не разказва, не се бие в гърдите. Но от снимките му личи: това е бил човек, който е знаел цената на мира, защото е погледнал в очите на бурята.
Замина си млад. Но не и незабелязан. В мен остана усещането, че не съм тръгнал сам – че нося някого със себе си.
👵 Тодорица Симеонова Ангелчовска
Родена: 15 май 1914 г.
Починала: 2001 г.
Родно място: с. Бреница
Баба Тодорица беше като камък, оформен от вятъра – силна, мълчалива и вечна. От сутрин до вечер – в движение, в работа, в грижа. На полето, у дома, в душата си – тя никога не спираше. Нямаше време за капризи. За депресии. Мотиката беше нейната психология. Земята – неин храм.
Животът я направи корав, но справедлив човек. В очите ѝ нямаше лъжа. В думите ѝ – мяра. В сърцето ѝ – дом за всички. Когато се роди синът ми – очите ѝ се напълниха със сълзи. За нея това беше продължението. Спасената нишка на рода. И до последно тя го носеше в душата си като молитва.
„Те не говореха много. Но всичко, което съм, започва с тях.“
👴 Илия Стефанов Сърневски
Роден: 1931 г.
Починал: 2006 г.
Родно място: с. Врачеш
Дядо Илия беше не просто човек на занаята – той беше човек на духа. Ел. техник и миньор по професия, но истински майстор в мисълта. Начетен, възпитан, излъчващ уважение още преди да заговори. Даде ми книги, вяра и пример. Подаряваше ми знание – като факли, с които да си осветявам пътя.
Вярваше в морала и честността. Не в показната добрина, а в онази – скритата, тихата, която променя светове без да търси признание. Имаше златни ръце и ум, който виждаше отвъд. Ако нещо съм усвоил като мироглед и стойност – той е сред първите, които ми го вградиха.
👵 Йорданка Петрова Сърневска
Родена: 1 ноември 1935 г.
Починала: 2019 г.
Родно място: с. Врачеш
Баба Йорданка беше като есенно слънце – топла, но сдържана. Усмихната, но никога престорено. Обединяваше всички с еднаква доза любов и спокойствие. Готвачка с ръце, които превръщаха простата храна в празник, и с присъствие, което правеше дома дом.
Нямаше нужда да се доказва – тя просто беше там. Винаги. С разбиране, с тишина, с грижа. Не се натрапваше, не поучаваше – просто съществуваше като нежно рамо, на което можеш да се облегнеш. И когато си тръгна, нещо в тишината на света стана по-дълбоко… и по-празно.
„Тяхната любов не беше шумна. Но беше вградена в мен – дума по дума, поглед по поглед.“
🧓 Прабаба Яна
Родена: 14 май 1914 г.
Място на раждане: с. Врачеш
Прабаба Яна беше кротка, набожна жена с тиха душа и светли очи. Тя не говореше високо – говореше с присъствие. Умееше да бъде до теб, без да притиска. Научи ме да играя шах. И днес вярвам, че именно тя е запалила в мен пламъка на знанието. Защото още в първи клас можех да чета, да смятам, да мисля – и някъде дълбоко в себе си знам, че не съм се научил сам. Тя беше до мен.
Гласът ѝ беше шепот, но онзи шепот, който остава. Усмивката ѝ – рядка, но топла. Не се натрапваше – просто обичаше. И остави любов, която още гори тихо в мен, като кандило, което никой не може да изгаси.
🧓 Прадядо Стефан
Роден: 1911 г.
Място на раждане: с. Врачеш
Участник във война, бъчвар, мъж с присъствие и с чувство за хумор. Прадядо Стефан беше от онези редки души, които умеят да разказват истории така, че светът да спре за момент. Учеше ни с мъдри фрази, с шеги, с поглед. Голяма личност, голям разказвач, голям човек.
Той вярваше, че семейството е над всичко. Че мъжът не трябва да се огъва. И че когато вървиш с доброта, и светът отстъпва. В неговите уроци имаше философия, която не се преподава в училище – само в живота.
🧓 Прабаба Цока
Място на раждане: с. Врачеш
Цока беше различна – по-хладна, по-отдалечена. Не даваше ласки, не беше човек на прегръдките. Използваше ни за помощ, но не и за разговор. И въпреки това – присъствието ѝ ни научи на нещо: че в живота има и суровост, и дистанция. И трябва да можем да стоим прави и в двете.
Може би не се радваше на нас така, както искахме – но беше част от пътя. От онези уроци, които те карат да различаваш истинската обич… когато я срещнеш.
🧓 Прадядо Пешо
Място на раждане: с. Врачеш
Майстор дърводелец, строг на вид и с изкуствено око, което му придаваше още по-запомнящ се образ. Не галеше, не се усмихваше често, но излъчваше сила. Неговата тишина тежеше, неговият поглед казваше много. Човек, който оставя спомен… дори с мълчание.
„Те не ни дадоха всичко, което искахме. Но ни дадоха всичко, от което имахме нужда.“
👵 Марийка
Родена: 20 септември 1950 г.
Родно място: с. Липница
Майката на Петя – Марийка – е от онези редки жени, които не говорят за себе си, защото всяко тяхно действие казва всичко. Скромна, трудолюбива, тиха – но с присъствие, което се усеща. Живее за семейството, диша за него, отдава се без остатък. От нея Петя е наследила тази майчина отдаденост, способността да вижда всичко, без да казва нищо, и сърцето, което бди дори в мълчание.
👴 Костадин Петков Ценев
Роден: 26 май 1943 г.
Починал: 2022 г.
Родно място: с. Липница
Бащата на Петя – Костадин – беше истински. Работил като тракторист, миньор, после стъклар до пенсионирането си. И въпреки суровите условия на живот, в него имаше мекота, която рядко се среща – мекота, която не означава слабост, а дълбока човечност.
Никога не чух от него груба дума(Благ човек!). Винаги спокоен, с поглед, който говори, без да е нужно да вика. Отраснал сирак, но никога не се ожесточил – напротив, станал още по-добър. Образ, който остава. Човек, който оставя следа как е обичал.
Духът му живее в дъщеря му – в Петя.
🧓 Баба Ангелина – майка на Марийка
Произход: от Балкана
Не съм я познавал, но от думите на Петя знам, че е била невероятна жена – трудолюбива, сърцата, с вълшебни ръце в кухнята. Всичко при нея било домашно, чисто, създадено с любов. Оставила е не просто вкус, а обич, която се усеща през поколенията.
🧓 Дядо Тодор – баща на Марийка
Служил като охрана на царя – това не е просто биография, а достойнство, което се носи с мълчаливо уважение. Човек, който е заслужил доверие в едно време, в което честта е била закон. От него идва устойчивостта, редът и принципността, които усещам в характера на Петя.
🧓 Дядо Петко и баба Йонка – родителите на Костадин
За тях зная малко – само това, което е достигнало до мен чрез Петя и разказите. Добри, тихи, работливи хора. Не са оставили след себе си къщи или пари – оставили са деца, които знаят какво значи чест, уважение и труд. И това е най-голямото богатство.
„Някои хора не вдигат шум около себе си. Но животът им звучи в нас цял живот.“
„Родовата памет не е просто минало. Тя е корен, който ни държи изправени, когато бурите на живота идват. Да бъдеш Ангелчовски не е просто да носиш име – това е призив да пазиш честта, рода и светлината в себе си.“
12.04.2025